Бабата на Минеков предупредила, че няма да има демокрация

Бабата на Минеков предупредила, че няма да има демокрация
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    09.12.2019
  • Сподели:

Велислав Минеков разказва историята на рода си- за несбъднатата мечта на баба си по майчина линия, за участието на дядо му във Втората световна война и за майка си- концертмайстор по принуда в оркестъра на Перник.

 

Моята баба Деспина Полонова /мама Пени/. Годината неизвестна.

 

Отива тайно във фотографчийницата на „главната“ в Бургас, за да изпрати портрет на любимия. Фотографът арменец, разбира се, увеличава портрета и го поставя като реклама на витрината си. Баща й вижда портрета и го купува, без да спомене и дума /прадядо ми в това време е генерал-бирник и дългогодишен началник на пощата в Бургас/. Бащата прекъсва нейните мечти да бъде актриса и я изпраща в католическия френски колеж по агрономия.

Следва брак и семейство с младшия офицер Атанас Полонов.

1942 година Атанас е изпратен да освободи българите в Димотика, Кавала и Тасос. Поради негово изказано съмнение в победата на Оста и евентуална загуба за териториите ни, е наказан /осъден/ с дисцип в поделението на Търново Сеймен /гр.Марица, Симеоновград/, където заминава с двете си дъщери и съпруга.

Малко преди краят на войната е освободен и изпратен в Истанбул на тайни преговори с „алиираните“ и военните представители на САЩ, Великобритания, Франция и СССР. Участниците в преговорите са осъдени задочно на смърт от министър-председателят на Турция Иноню.

Баба ми разбира за това от вестниците…Изпраща мъжа си във втората фаза на войната и той стига до прочутия бой при Драва. Завръща се по чудо жив. Но генерал-щабен НЦВ офицер, подполковник Атанас Полонов, е осъден на смърт, впоследствие присъдата е заменена с доживотен затвор и изселване на семейството от София. Баба ми, майка ми и моята леля Стоянка Полонова помнят вятъра в Сливен и Сините скали.

Баба ми търси помощ сред посланиците на победителите, изтъквайки съучастието му в Истанбул, и скоро след това е освободен и се завръщат в София. Дядо ми учи за лекар и впоследствие е гинеколог в Трета градска болница, София.

След години дъщерята /моята майка/ участва в конкурс за концертмайстор в оркестъра на БНР. Печели конкурса. Не я назначават ,тъй като е прикрила факта, че е дете на „пострадал от мероприятията на народната власт „ и я изпращат като цигулар в оркестъра на Перник.

Баба ми почина ден след огромния митинг на Цариградско шосе. Последните й думи към мен бяха, че демокрация никога няма да има,  и трябва да се пазя. Да остана в Германия.

Бог да я прости, права беше. Тя много ме обичаше.

Станете почитател на Класа