България

Проф. Генчо Начев, директор на УНСБАЛ „Св. Екатерина”: 350 млн. лева са достатъчни за реформата в спешната помощ

Държавни болници не могат да бъдат приватизирани, понеже са в забранителен списък

Снимка: Константин Велков

- Проф. Начев, агенция Ройтерс излезе с информация, според която здравният министър Божидар Нанев е заявил пред тях, че след реформата в здравеопазването може да започне приватизацията на държавните болници. От МЗ опровергаха. Вие как гледате на подобни идеи?
- Не съм запознат с това изказване. Държавните болници не могат да се приватизират, понеже са в забранителен списък. Все пак искам да кажа, че приватизацията не е мръсна дума. Ако идеята е приватизацията на болниците да води до подобряване на качеството на лечение и на мениджмънта, в това няма нищо лошо. Пак казвам обаче, че има забранителен списък, който не позволява приватизирането на университетските и областните болници, защото се смята, че те са гръбнакът на здравеопазването и чрез тях може да се прокарва стратегията в областта на здравеопазването. За да бъдат извадени от този списък, трябва акт на Министерския съвет. Според мен в нашите болници е наложително да влезе по-широко публично-частното партньорство, при което се запазва собствеността като държавна, но се дава възможност за инвестиция и навлизане на свежи пари в системата. В период на криза това ще подобри качеството на дейността.

- Миналата седмица фирми обявиха, че до няколко месеца могат да спрат доставките към болниците заради просрочените плащания, понеже има опасност да фалират. Как точно стоят нещата?
- Мога да кажа, че наистина просрочените задължения са един голям проблем както за фирмите, така и за директорите на болниците. За фирмите проблемът е, че те се превръщат на практика в един кредитор на държавата, обаче не събират лихви за кредитите, които дават. За директорите на болниците проблемът се състои в организацията. Има много дейности в болницата, които не носят средства, обаче те не могат да бъдат премахнати, като например клинични лаборатории, психиатрични отделения и др., за които разходите се поемат от другите приходи на болницата. Няма кой да компенсира тези дългове и това допълнително натоварва и повишава напрежението. Според мен трябва да се направи много задълбочен анализ как са натрупани тези дългове и там, където са натрупани неправомерно от недобри мениджърски действия на екипите, да се търси отговорност. В противен случай, когато задълженията са при независещи от екипите обстоятелства, трябва да се помогне. За болница „Св. Екатерина“ мога да кажа, че нямаме една стотинка просрочени задължения. Затова мога да говоря обективно и да кажа, че и двете страни страдат от този проблем.

- Как ще се отрази на пациентите, ако се спрат консумативите на болниците до няколко месеца?
- Този проблем е от доста време, но други години можеха да се намират средства да се разплащат тези дългове. Последните пет години такива пари не могат да се дават, но това има и финансово дисциплиниращ ефект. Смятам, че тези фирми, макар че трябва да си търсят правата, няма да стигнат дотам да откажат да снабдяват с консумативи и да спрат работата на болниците, а работата на държавата е да направи така, че тези фирми да не фалират.

- Фирмите поискаха и промени в Закона за обществените поръчки, като срокът за плащанията се ограничи до 90 дни. Реалистично ли е това предложение?
- В Закона за обществените поръчки никъде не е казано в момента какъв трябва да е срокът за плащанията, болниците сами си го определят. Според мен е правилно да се плаща до 90-ия ден на доставчиците.

- НЗОК забави плащанията за ноември и декември към болници и лекари. Очаквате ли забавяния и през таза година?
- Досега не са ни информирали от касата да има забавяни плащания. Забавяли са ни плащанията за ноември и декември, но в крайна сметка ги получихме тези пари. Обяснението, което ни дават, е, че няма свежи пари в бюджета и няма откъде да дойдат пари в касата, за да се разплати и тя. Смята се, че сега със събираемостта на данъци, такси, която винаги в началото на годината е по-висока, ще има достатъчно пари да се дават за това, което се полага на касата. Трябва да се разбере, че парите, които са в касата, са в резултат от здравноосигурителните плащания на гражданите, но така или иначе разходът, който прави касата за здравеопазване, влиза в макрорамката на държавата. Този резерв, който се води преходен остатък, е част от фискалния резерв на държавата и скоро ще стане 1 млрд. Тези пари не могат да се извадят лесно и да се дадат. Така или иначе мисля, че министърът на финансите ще намери начин да даде необходимите средства на касата, за да може тя да се разплаща. Имаме устна гаранция, че дори и да има забавяния, на тримесечието ще бъде компенсирано всичко.

- Как ще коментирате протестите на малките болници, които се страхуват, че ще бъдат закрити?
- Целта на реформата е всеки български гражданин, независимо къде се намира, да получава възможност за еднакво качествено здравеопазване. Затова и университетските болници подкрепиха реформата. Като директори на тези болници ние се сблъскваме с проблема, че пациентите често идват при нас, когато вече им е забавено лечението. Тогава дори да успеем да излекуваме даден човек, той не може да върне към състоянието си отпреди да се разболее. Затова казваме, че трябва да има критерии, които да определят нивото на компетентност, според което всяко едно звено в една болница може да прави или да не прави нещо. Тези критерии са: оборудване, високопрофесионални кадри, възможност за 24-часов достъп на населението. Това са стандарти, които ги поставят експертите. Но преди всичко това да започне, трябваше да има много богата информация. Виждам като недостатък на Министерството на здравеопазването, че не направи достатъчно мащабна кампания да информира медицинското съсловие за реформата. Както и обществото. От Министерството на здравеопазването тръгнаха преди две-три седмици по страната да обясняват преструктурирането, но това трябваше да стане много по-рано. Ако го бяха направили, можеше и да не се стигне до протести. Второто, което трябваше да се направи, е да се съобразят някои специфики, като слабата инфраструктура у нас. Има населени места, които, въпреки че са отдалечени на 40-50 км, достъпът до по-големия град с добрата болница е в рамките на два часа заради лошите условия. Там, където има такива изключения, трябва да се съобрази това нещо. Третото нещо е, че трябва да има един гратисен период. Тези болници, които малко не им достига, да имат възможността в рамките на три до шест месеца да осигурят всичко, за да отговорят на условията.

- Как трябва да протече реформата в по-малките населени места, където няма качествена медицинска помощ?
- Анализът от последните месеци показва, че в малки болници средно 20-25% от всички болни, които са оставали там, са имали реална нужда от такова лечение, останалите 75-80% са лежали само за да заемат леглата. Това обаче тегли пари от касата, защото се отчитат пътеки, за които няма нужда, а хората могат да се излекуват вкъщи. На тези места, където ще се премахнат болниците за активно лечение, трябва да се създаде много силна доболнична специализирана помощ, която да бъде 24 часа на разположение. В бюджета на касата има пари, които са отделени за такава помощ.
Следващото нещо, което трябва да се направи, е да се реформира спешната помощ, която да е добре оборудвана. Кадрите в спешната помощ трябва да се мотивират не само с финансови средства, но и с възможности да се развиват, като специализации, кариера и т.н. Тук обаче трябва да направим заключението, че всичко става с пари, а с този бюджет в момента тази реформа не може да стане. От друга страна, не може да се наливат пари в една каса, на която „дъното е сито“. Затова трябва да започнем реформата и имаме уверението на министъра на финансите, че юни месец ще се отделят допълнително 350 млн. лева за преструктурирането на болничната помощ. В момента трябва да подкрепим реформата, а в хода на нещата ще се види какво още ще трябва да се оправи.

- За реформирането на спешната помощ стана ясно, че са необходими около 700 млн. лева. Откъде ще дойдат тези пари?
- Първо, тези 700 млн. лева според мен са хиперболични цифри и, второ, става дума за тригодишен период. Това е цифра, която се смята на базата на това, да нямаме нищо в спешната помощ. Все пак ние и сега имаме някакво оборудване. В момента са отделени 37 млн. лева, което е недостатъчно. Според мен, ако първата година се отделят 150 млн. лева и през следващите две години по 100 млн. лева, тези пари ще бъдат достатъчни, за да се реформира напълно спешната помощ.


Интервюто взе Соня Стамболийска

Добавете във :

#Д-р Тошков2010-02-08 12:53:32

Ето, и проф. Начев признава, че в малки болници 20-25% от болните, които са оставали там, са имали реална нужда от лечение, а останалите 75-80% са лежали само за да заемат леглата. Тези болници трябва да се затворят като такива. И второ, резерва на касата, който скоро ще стане 1 млрд. лв., трябва да се управлява по-активно с цел повече приходи.